Катедралата 8 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

8
Примамват ме пространства непознати.
Откривам друг живот. Друг огнен път.
Безкрайността е спряла в моя кът.
Строшени са стрелките хвърковати.
Не ме тревожат бури, кръговрати.
Пътеки няма. Няма кръстопът.
Вериги няма. Птица е духът –
най-чудната от всичките пернати.
Тя води ме при живата вода.
Злини забравих, думи, студ, беда.
Живея в сън, но Истината нося.
Потона гледам. Мир и ведрина.
На колене съм и любов не прося.
И глас на арфа пее в светлина.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.