RSSТова стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.
9
И глас на арфа пее в светлина.
Под пръстите потрепват струни бели,
а мислите пред красотата спрели
тъкат със звук неземните платна.
От шарките се лее топлина.
Цвета поемат нишки полетели
и ритмите – ту галени, ту смели –
люлеят мило тънки рамена.
Стъклата пъстри сякаш оживяват.
И приказните елфи се явяват.
От Книгата отварям лист след лист.
В гори дълбоки вее хладина.
Спасителят ме гледа с поглед чист.
Минава миг. Вълна подир вълна.
