Катедралата 9 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

9
И глас на арфа пее в светлина.
Под пръстите потрепват струни бели,
а мислите пред красотата спрели
тъкат със звук неземните платна.
От шарките се лее топлина.
Цвета поемат нишки полетели
и ритмите – ту галени, ту смели –
люлеят мило тънки рамена.
Стъклата пъстри сякаш оживяват.
И приказните елфи се явяват.
От Книгата отварям лист след лист.
В гори дълбоки вее хладина.
Спасителят ме гледа с поглед чист.
Минава миг. Вълна подир вълна.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.