Катедралата 10 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

10
Минава миг. Вълна подир вълна.
Потънал съм във шемета-магия.
Как музиката в мене да прикрия
избрал привидно звук на тишина?
Морето гледам. Синя ширина.
Спокоен въздуха на глътки пия.
На топла пролет искам да открия
зелените запалени платна.
Къде съм бил? Къде ли ще осъмна?
Да бих могъл отново да се върна
пак в друг живот при същото море!
Кой би успял да грабне часовете,
летежа им неумолим да спре?
Безкраен път. Топят се бреговете.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.