Катедралата 11 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

11
Безкраен път. Топят се бреговете,
а катедралата във Вечността
не се бои от хлад, от самота.
Изправена посреща ветровете.
По нея плискат лудо дъждовете.
Край нея пада мрак и пустота,
но вътре – пламък, дух и красота.
В покоя вечен спират часовете.
Хоралът свят на Любовта звъни.
Картината на младите ти дни
е музиката. Органът поема
от звезден хор неповторим куплет
и нашата магическа емблема
рисувам тихо в моя тих сонет.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.