Катедралата 12 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

12
Рисувам тихо в моя тих сонет
което имам в бедната си стая.
Това е мисълта за тебе, зная,
съкровището на един поет.
И времето е мост – назад, напред.
Той свързва ни невидимо с Безкрая.
В нов живот дали ще те позная,
дали ръка ще махнеш за привет?
Годините в земята ще ни скрият,
но сигурен съм, тебе ще открият,
ще търсят капка Истина, любов.
Завият ли по зима ветровете,
ще слушат моя глас и моя зов –
симфония – съня на стиховете.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.