RSSТова стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.
14
Не! Твоя чуден неоткрит портрет
не подарявам, нито го продавам.
Това, което с обичта създавам,
е моят влог в сърцето неотнет.
Един избликнал вдън душа квартет!
На теб не нотите, духа оставям.
Какво написал съм, добре съзнавам,
признателен за моя дар приет.
Ти върна ме към музика и рими
в минутите за мен необратими,
към капките по розовия цвят.
И двамата сме горди и богати!
Какво ми трябва друго в този свят?
Стоя омаян, гледам младостта ти.
