Катедралата 14 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

14
Не! Твоя чуден неоткрит портрет
не подарявам, нито го продавам.
Това, което с обичта създавам,
е моят влог в сърцето неотнет.
Един избликнал вдън душа квартет!
На теб не нотите, духа оставям.
Какво написал съм, добре съзнавам,
признателен за моя дар приет.
Ти върна ме към музика и рими
в минутите за мен необратими,
към капките по розовия цвят.
И двамата сме горди и богати!
Какво ми трябва друго в този свят?
Стоя омаян, гледам младостта ти.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.