Катедралата 15 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

15
Стоя омаян, гледам младостта ти,
на ангела вълшебните черти,
и гълъб бял към висини лети,
към светове и светли, и богати.
И силата на мислите крилати
в сърцето блика, с вятъра шепти.
Отварят се невидими врати,
примамват ме пространства непознати.
И глас на арфа пее в светлина.
Минава миг. Вълна подир вълна.
Безкраен път. Топят се бреговете.
Рисувам тихо в моя тих сонет
симфония – съня на стиховете.
Не! Твоя чуден неоткрит портрет.

11 февруари 1996
05:14 – 13:25 часа

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.