Чашата в ръката ми гори 6 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

6
По огледалото на стиховете
пътува кротко пълната луна.
Един нетрепнал свят на тишина
погълнал е морето, бреговете.
И нишките рисуват световете
в килима звезден – Дух и Светлина.
Плете Бетовен с ласка на вълна
вълшебен шал – поток на звуковете.
Соната ли сред Космоса звучи?
Не. Музиката в твоите очи
пространства прекосява и в захлас
стъписано утихват ветровете
пред стъпките ни, ала в моя глас
насън се отразяват върховете.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.