RSSТова стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.
7
Насън се отразяват върховете,
луната тиха, живите звезди.
В горите пеят рукнали води.
Сирените достигат бреговете.
Отдръпват се от пътя световете.
Вървим и светят нашите следи.
Скрит благослов в мълчание реди
Всевечният Баща на боговете:
„Бъдете две души – едно сърце!
Над вас разтварям моите ръце.
Не бойте се! Минавайте нататък!”
И ние – сенки в плен на любовта –
минаваме по пътя светъл, кратък,
потънали в дъха на пролетта.
