Чашата в ръката ми гори 7 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

7
Насън се отразяват върховете,
луната тиха, живите звезди.
В горите пеят рукнали води.
Сирените достигат бреговете.
Отдръпват се от пътя световете.
Вървим и светят нашите следи.
Скрит благослов в мълчание реди
Всевечният Баща на боговете:
„Бъдете две души – едно сърце!
Над вас разтварям моите ръце.
Не бойте се! Минавайте нататък!”
И ние – сенки в плен на любовта –
минаваме по пътя светъл, кратък,
потънали в дъха на пролетта.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.