Чашата в ръката ми гори 8 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

8
Потънали в дъха на пролетта
минаваме по звездните полета
и стъпките ни пеят пак в сонета –
скрил пламъка избухнал с младостта.
Кой би посмял да грабне хубостта
омаяла сърцето на поета,
да нарани душата на квартета
създаден да звучи във вечността?
Отиват смъртните в страната вечна
за живите незнайна и далечна
и махат ни приятелски ръце.
И блика в мене песен вдъхновена.
Светът се скрива в твоето лице.
Очите виждат синята Вселена.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.