Чашата в ръката ми гори 9 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

9
Очите виждат синята Вселена
и ангели ни водят за ръка.
Дори и в дрипи да се облека,
да прося хляб по жизнената сцена,
да ме настигне тигър, лъв, хиена,
не се страхувам. Как да отрека?
Пак ставам песен, придошла река.
Душата ми е пак развеселена.
Понасят ме невидими крила
над пропасти, над върхове в мъгла.
Дъха ти пия – живата вода.
Отказах мисъл зла и уморена
и бликна радост – дух на свобода
в едни очи вълшебно притаена.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.