Чашата в ръката ми гори 1 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

1
Напълних чашата на любовта.
Омаен дъх обгърна ми сърцето.
Духът ми – птица – литна към небето,
владее време, стих и красота.
Понасят ме вълни към Вечността,
а в мен кипи душата на морето.
Пак в мислите си виждам теб, лицето –
поръсено с цвета на младостта.
Вулкан изригва. Пламъци играят.
Звезди, планети тайната ни знаят,
приемат ни усмихнати, добри.
Прекланят се пред тебе вековете,
а чашата в ръката ми гори.
подадох я пиян на ветровете.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.