Чашата в ръката ми гори 2 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

2
Подадох я пиян на ветровете,
една любов, създадена от нас.
В небесен храм се лее твоят глас,
стопил насън съня на снеговете.
И боровете спят по върховете.
Скали сковани в самота и мраз.
Звезди потръпват. Звук на полуглас.
Стаени са в кръга си миговете.
И хиляди замръзнали души
очакват искра. Кой ще утеши
забравените в здрача сенки тъмни?
Знам, чашата погълна часовете,
попива с песен мислите безсънни.
Звъни под капките на дъждовете.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.