Чашата в ръката ми гори 3 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

3
Звъни под капките на дъждовете
на любовта ни нежният кристал.
Сто хиляди живота бих ти дал –
да стигна с теб на Лета бреговете.
За нас пламтят напролет цветовете.
Каква картина! Не! Не съм мечтал!
Вълшебен цвят! Това ли съм създал –
захвърлил страх, задминал студовете?
На времето по тихите вълни
минават с мене младите ти дни.
Пред погледа път светъл се открива.
Примамва ни омайна красота,
със стъпките ни в огнен знак се слива
под белите крила на Вечността.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.