Чашата в ръката ми гори 4 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

4
Под белите крила на Вечността
ръката-жар на Космоса ни гали.
Неугасим пожар ли тя запали,
или в нас лумна луда пролетта?
Текат води. Задават се ята.
Събуждат се дърветата заспали.
Врабчета хвъркат. Чашки са подали
кокичета свенливо от пръстта.
Вселената, отворила вратата,
посреща ни в страната непозната
на нежността, на скритата любов.
И пием глътка дъх, не самота,
от чашата на вечен благослов.
На дъното е бисер – мъдростта.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.