Te Deum 3 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

3
Захвърлят ме, оплюват ме без срам,
със кал посипват стъпките ми верни.
Плетат ми мрежи паяците черни.
По пътищата ходя тих и сам.
На никого не мога да отдам
сърце и дух, стих, мисли неизмерни.
Над мене плуват облаци вечерни.
Гъстее мрак. Угасва искра-плам.
И казвам си: не ме е страх, не плача.
Една зора за мене грее в здрача,
потъвам в свят на бликнали звезди.
Пътувам с Теб в просторите небесни
и Твоят дух над радостта ми бди,
и пълни се душата ми със песни.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.