Te Deum 2 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

2
Царствата падат. Гордите глави
на черепи в земята се обръщат.
Ни тронове, ни слава се завръщат.
Корони скриват бухнали треви.
И няма глас любим да промълви
„Обичам те!”, ръце да те прегръщат,
лъчите слънчеви да те обгръщат,
окото поглед мил да улови.
Потъват сенките във долината
на мрака вечен. Бягат времената.
Стрелката тича в кръг неуловим,
но Ти си пак Владетелят на дните,
запален фар сред плач неутешим,
единствен бряг достигнат от вълните.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.