Чашата в ръката ми гори 15 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

15
Напълних чашата на Любовта.
Подадох я пиян на ветровете.
Звъни във капките на дъждовете
под белите крила на Вечността.
На дъното е бисер – мъдростта.
По огледалото на стиховете
насън се отразяват върховете
потънали в дъха на пролетта.
Очите виждат синята Вселена
в едни очи вълшебно притаена,
в една ръка помахнала за миг
и счупи се кристалът на парчета.
Разлива се един живот без вик –
във друг живот – в сърцето на поета.

3 март 1997

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.