RSSТова стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.
15
Напълних чашата на Любовта.
Подадох я пиян на ветровете.
Звъни във капките на дъждовете
под белите крила на Вечността.
На дъното е бисер – мъдростта.
По огледалото на стиховете
насън се отразяват върховете
потънали в дъха на пролетта.
Очите виждат синята Вселена
в едни очи вълшебно притаена,
в една ръка помахнала за миг
и счупи се кристалът на парчета.
Разлива се един живот без вик –
във друг живот – в сърцето на поета.
3 март 1997
