Чашата в ръката ми гори 14 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

14
Във друг живот – в сърцето на поета –
е пътят скрит към силните скали.
Далеч се губят синкави мъгли.
Денят е ясен. Участта приета.
Да бълват рев сто хиляди морета,
на две земята да се раздели,
от теб кой смее да ме отдели,
да отнесе сърцето на сонета?
Забравят се дела, награди, власт.
Над гробове се трупат пласт след пласт.
Епохите зариват гордост, слава,
но ти си с мен и диша младостта.
Нестигната от времето остава.
Напълних чашата на Любовта.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.