Чашата в ръката ми гори 13 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

13
Разлива се един живот без вик –
поток звънлив на дни развеселени.
Живот гнезди по клоните зелени.
Треви. Цветя. Дъх. Шемет многолик.
Та има ли художник по-велик
от пролетта? Картини оживени,
а цветовете бели и червени
преплитат се под златния светлик.
Пленяват с багри земните сезони.
Гърмят гори. Бушуват ветрогони.
Орел се вие там над върхове.
Препълнената чаша щом е взета,
един Граал рисува светове –
във друг живот – в сърцето на поета.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.