Чашата в ръката ми гори 12 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

12
И счупи се кристалът на парчета
по четири посоки на света.
Поръси цвят от пъстра красота.
Запалиха се планини, полета.
В огърлицата бяла на сонета
червена нишка буди благостта.
От седем извора на верността
вода ти нося – песента подета.
Тя звън ще лее в дни без брегове,
към любовта любов ще призове –
свещена чаша други да поемат
от Слънцето сред вечния издиг
и жар-любов довеки да приемат…
Разлива се един живот без вик.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.