Чашата в ръката ми гори 11 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

11
В една ръка помахнала за миг
Вселената горяща се оглежда
и бликат в мен и радост, и надежда,
и пее песен, грее твоят лик.
На любовта ни тайният език
нечута гама от вълни нарежда
и палката невидима се свежда
пред звуковете в нас. Закон велик.
Святият Граал диша в тишината.
Потъват вековете в Светлината
и крал Артур край масата мълчи.
В ръката ми е чашата поета,
но те изгубват моите очи…
И счупи се кристалът на парчета.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.