Te Deum 4 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

4
Изля над мен Ти благодат и дух,
отнесе ме далеч пред враговете.
Вълните страшни ронят бреговете,
а Словото Ти гали моя слух.
И неведнъж в студена нощ Те чух.
Утихнаха в сърцето ветровете.
На ситен сняг превърна греховете –
и камъните им са прах и пух.
И гладен лъв в пустиня да ме гони,
и да ме съдят хиляди закони,
не ме е страх. Знам, Ти си ме избрал.
На Теб се уповавам в дните тъмни.
Душата си на Тебе съм предал,
прославям Те и в бездните бездънни.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.