Te Deum 6 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

6
В Квадрата звезден погледа си впих
и с огъня потънах в тишината.
Гласа Ти чух пронизал Светлината.
Разля се в мен любов, и сняг, и стих.
В безсънна нощ забравен Те открих.
На мъртвите напуснах долината.
С крило на гълъб гали ведрината.
На враговете злобата простих.
Във тъмна пропаст изведнъж да падна,
зад сто стени, решетки да попадна,
в кълбо от змии без жал да ме вплетат,
ни капка страх духа ми ще запали.
Аз пак съм горд и силен, и богат.
Сърцето пак, о, Боже, ще Те хвали.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.