Te Deum 8 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

8
Назад погледнах – тъмнини дълбоки,
порой и гръм, разбунени води.
В гората кукувица ли реди
съдбата ми с проклятия жестоки?
Пълзят към мен змии зеленооки.
Над мен смъртта-безмилостница бди,
но зърнах в миг трептящите звезди,
и ме поеха върхове високи.
Ръката Ти над стъпката ми спря.
Към светове неминати летя.
Потъна нейде страх, срам, болка тиха.
Взех ключовете. Тръгнах вдъхновен
и звуците в сърцето ми откриха
една вселена дадена на мен.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.