Te Deum 7 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

7
Прекланят се пред Тебе планините,
в дъха Ти съхнат страшните води.
На прах стопяваш ярките звезди
и в бездните отпращаш равнините.
В сърцето си създал си светлините.
Духът Ти свят съдбата ми реди.
Един друг свят във мене се роди
завинаги прогонил тъмнините.
Сух клон бях аз, скован от студове,
но Ти ми даде жар и стихове,
при хората – поток звънлив ме прати.
В тъга и радост слушам Твоя глас
и пак ме водят стъпките познати
по пътища сред пламъци и мраз.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.