RSSТова стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.
11
Калинката в зелените треви
на Твоя трепет извора познава
и капката дъждовна Те възпява,
и камъкът за Теб без глас мълви.
И паякът, щом нишка улови,
плете венец за дивната Ти слава,
и рибата в морето притаява
Любов, кога я скрито долови.
Вселената сияе със Кръвта Ти.
Владееш Ти над бедни и богати.
На живи и на мъртви цар си Ти.
Душата ми умира в болка люта,
но мисълта ми все към Теб лети.
Молитвата ми, знам, ще бъде чута.
