Te Deum 12 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихобирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

12
Гърмете, върхове, звезди, морета!
Гърмете, пещери! Гърми, Земя!
Спасителят за хората умря!
Вината им на кръста бе отнета.
И нека пеят римите в сонета!
Сърцето ми във вечността се спря.
Сред пламъците жив да изгоря,
ще пия доброта и тя ще свети.
О, Боже, Ти си пристанът велик.
Плетат се в песен мъка, плач и вик.
Със Милостта си дал си светлината.
Живота си на Тебе поверих.
Минават в ритъма си времената,
а Ти си с нас невидим, благ и тих.

София, 11 август 1997

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.