01.08 – празник на реколтата и плодородието

На 01.08 в държавите – наследници на келтските традиции честват първия голям празник на реколтата в годината и един от четирите най-големи келтски празници. Името на празника не е много лесно за произнасяне и звучи като Луунаса.

В днешно време наследниците на келтите живеят предимно на Атлантика и времето при тях е доста свирепо и дъждовно. Затова и първата реколта идва толкова късно. Но и толкова по-ценна е тя. На този ден се отдава особена почит на житото. Меси се питка от първото ожънато жито и се осветява в църквата. Изключително много се почита слънцето, което, макар и рядко показващо се по бреговете на Атлантическия океан, се жертва в името на реколтата и оцеляването на хората. Саможертвата на слънцето се проявява с най-голяма сила при житното зърно, което преминава през множество мъки (сеене, смърт и ново раждане в покълването, жънене, вършеене, мелене, месене и т.н.), за да бъде по-лесно на нас, хората, чието изхранване зависи от него.

И също както и у нас съществуват много стари предхристиански празници, които подчертават значението на реколтата за обществото и неговото оцеляване. На този ден се отдава почит на плодородието на майката Земя и на Бога на плодовитостта, който често се отъждествява със слънцето. Подобни древни вярвания има и при траките, които също честват реколтата като обединението на майката Земя с Бога Слънце. На този ден се сключват и много сватби, защото се счита, че младото семейство ще има здраво потомство и ще е щастливо. И отново, подобно на траките, и до ден днешен по време на честването се изпива огромно количество алкохол, но не във вид на вино, а на уиски.

Луунаса е един хубав и пищно честван празник, но какво значение има той днес и на какво може да ни научи? Празниците са нещо много приятно, но те имат и своето по-високо и важно значение, защото са носители на мъдростта на вековете.

Надали поуката е, че трябва да пием много алкохол за всички празници. Не е необходимо да подражаваме на дедите си в лошите порядки. Няма нищо лошо да се отпразнува новата реколта или добре свършената работа, но това се прави само на няколко големи празника. Но не е хубаво празниците да помагат за пиянството (и в последствие за страданието) на един цял народ, който и без това обича да си попийва, после да се качи на колата и да катастрофира или да се сбие в местната дискотека с приятели по чашка. Нищо прекалено не е хубаво. Иначе, умерената и правилна употреба на малки количества алкохол е дори полезна. Това определено се потвърждава от французите, които обичат на вечеря да си пийват по чашка червено вино и макар да ядат най-мазната храна в света, страдат най-малко от сърдечно-съдови болести. Или пък какво по-бързо лекарство срешу грипа от чашка греяна ракийка при появата на първите болестни признаци.

Не, поуката е друга. Поуката е да уважаваме това, което имаме. Често в желанието си за повече и повече, за нов опит и знания, забравяме за основите на живота и за това, че благодарение на майката Земя и нейното плодородие сме живи и поддържаме живота си. Наред с въздуха и водата, храната е третият елемент, който ни поддържа живи. Едно време неплодородна година е означавало много страдания и смърт, но какво значение има за нас днес това? За нас в България има слабо значение, но това не е така в Африка, например, където кошмарите на нашето минало при слаба реколта са още живи. Тази година е най-сухата от 60 години насам в Етиопия и реколтата е изключително слаба. Гладът вече започва да взема първите си жертви в най-бедните региони на страната. Както винаги това са най-слабите в обществото – кърмачета, малките деца и възрастните хора. Колко жертви ще има, не се знае, но големите благотворителни организации предупреждават вече за едно от най-големите нещастия през последните години и събират средства и храни за пострадалите областти на страната.

Но какво можем да направим ние? Можем да направим много чрез отговорното си поведение. Можем да дарим пари за гладуващите, но макар и нещо прекрасно и спасяващо животи, това е малко като след дъжд качулка. Така лекуваме последиците, а не толкова причините. А причините се коренят в нашето безотговорно потрепление, неправилно разпределение на суровините по света и прахосване на храна. Най-простото, което можем да почнем да правим е, да не изхвърляме храна, а да си дояждаме и последния залък. Така не само няма да ни надвие дяволчето, както ни плашеха едно време бабите, но ще помогнем и на други. Липсата на прахосничество ще доведе до по-малко потребление на храна, което от своя страна ще намали производството в собствените ни страни (основна неприятност в неправилното разпределение на суровините)  и вноса на хранителни стоки от гладуващите страни.

Подобни творби


This entry was posted in За Ежедневието and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.