Бари Шварц за парадокса на избора

Психологът Бари Шварц говори за основния принцип в западното общество: свободата на избора. Според Шварц възможността да имаме безкраен избор е направила хората не по-свободни, а по-парализирани, не по-щастливи, а по-неудовлетворени.

Бари Шварц за парадокса на избора от TED, септември 2006

Коментар на ОМ:

Може би в България трудно ще забележим неизбежността на такива въпроси, като парадокса на безкрайните материални възможности, тъй като тук все още се борим с оскъдицата и теснотата на ограничените възможности и ограничения избор. Тук все още се опитваме „да стигнем американците“.

Въпреки това, дали не е по-далновидно да погледнем напред и да се поучим от тези, чиито път жадуваме и следваме, преди още да сме стигнали до задънената улица, в която те признават, че се намират. Можем още тук и сега да направим обратния завой, на първо място в съзнанието си, към умереност и адекватност в човешките материални нужди и желания, за който съвременните развити общества из целия свят вече говорят.

Няма нужда да извървяваме целия път на безумна алчност, нецелесъобразно разхищение и ненаситна лакомия, само за да се намерим отново на края на опашката, на последната дупка на кавала – в дупката, от която те дотогава тъкмо ще са се измъкнали.

Изоставането невинаги е загуба. В случая българският народ може да спечели от него, като избегне допускането на грешките по пътя и възприеме още сега решенията и поуките, до които този път неизбежно води – необходимостта от ефективно и адекватно използване на ресурсите, от целесъобразност и разумност в нашите материални нужди и потребности.

Защо да желаем да стигнем вчерашните американци, като можем да стигнем днешните – тези, които все повече осъзнават, че мисленето и поведението на хората, че цялостният мироглед на света, трябва да се промени от късогледство, хищничество, паразитизъм и консуматорство в стремеж към устойчив и дълготраен градеж, умерено и разпределено развитие, към грижа за всеобщото благо.

В сянката на такива глобални проблеми като финансовите и икономически кризи, поставящи под съмнение досегашната безотказност на световните пазарни механизми и модели; като екологичните и природни катастрофи, доказващи безразсъдното ни отношение към природата и Земята; като масовите и кървави конфликти, сриващи цели общества и народи – в сянката на всичко това, нуждата от насочване интереса на все повече хора към работа за общото добро, вече не е просто опция, а належаща необходимост.

Тя, на практика, изисква обединение около една водеща идея: загриженост за доброто на цялата планета и за прогреса и развитието на всички нейни жители, тъй като само при това положение може да има трайно и истинско благо, за който и да е човек на земята.

На този етап, за много от нас, българите, това все още звучи като онези сладникави и високопарни слова, които често си разменяме в тържествените моменти, без да вярваме, че такива пожелания могат да се превърнат в реалност. Всяка промяна, обаче, започва с промяна в мисленето, а мисленето рано или късно променя нагласата, действията и поведението ни.

Най-малкото усилие, на което е способен един обикновен човек, каквито сме повечето хора, е да съзнава важните въпроси на своето съвремие и с ума и сърцето си да улавя новите посоки, в които рано или късно ще поеме човечеството. Днес, за радост, новото, което се надига в света, е вълна на будност, съзнателност и съпричастност именно сред обикновените хора. Тази вълна набира пълна скорост, независимо, че на нас, затънали все още в проблемите от края на миналия век, тя може да ни се струва далечна и нереална.

Наистина, България все още се бори с теснотата и ограниченията на материалния избор, но ние като трезвомислещи хора можем да изберем да насочим личното си и обществено внимание към търсене на изход от истинските ограничения, стоящи днес пред света. Тези ограничения, от които будните народи и общества вече полагат усилия да се освободят: човешката алчност, човешкият егоизъм, човешката самонадеяност и човешкото безразсъдство.

Преводът на речта е направен от Бистра Иванова, преводач за ТED, и е проверен от Христина Нешева, преводач за TED.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.