Реч на Рой Сезана при приемане на Наградата за цялостен житейски принос

Реч на Рой Сезана при приемане на Наградата за Цялостен житейски принос от името на Първите жители на Калахари, 9.12.2005г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Името ми е Рой Сезана; аз съм един от бушмените Гана от пустинята Калахари, днес част от Ботсвана. На родния ми език името ми е „Тоби”, а земята ни се нарича „Т//амм”. Живели сме на нея по-дълго от колкото някой друг народ е живял някъде.

Когато бях малък, отидох да работя в една мина. Свалих кожите, които носех, и облякох дрехи. Това прави ли ме по-малко бушмен? Не мисля.

Аз съм водач. Когато бях момче, не се нуждаехме от водачи и живеехме добре. Сега се нуждаем от тях, защото земята ни бива ограбвана и трябва да се борим за оцеляването си. Това не означава, че казвам на хората какво да правят, тъкмо обратното: те ми казват какво трябва да направя, за да им помогна.

Не мога да чета. Помолихте ме да напиша тази реч и приятелите ми помогнаха, но аз не мога да я прочета – съжалявам! Но зная как да разчитам земята на животните. Всички наши деца са знаели. В противен случай щяха да са загинали преди много години.

Познавам много хора, които могат да разчитат думите и много други, като мен, които могат да разчитат само земята. И двете са важни. Ние не сме изостанали или по-малко интелигентни. Ние живеем в същата година, като вас. Щях да кажа, че всички живеем под същите звезди. Но, не, звездите са различни. И са много повече в Калахари. Слънцето и луната са същите.

Отраснах като ловец. Всички наши момчета и мъже са били ловци. Да си ловец означава да отидеш да си поговориш с животните. Не крадеш. Отиваш и молиш. Поставяш капан или си вземаш лък или копие. Може да отнеме няколко дни. Проследяваш антилопата. Тя знае, че си там, знае, че трябва да ти даде сила. Но бяга и ти също трябва да бягаш. Докато бягаш, ти ставаш като нея. Може да продължи с часове и да изтощи и двама ви. Говориш й и я гледаш в очите. И тя разбира, че трябва да ти даде сила, за да оцелеят децата ти.

При първия ми лов не ми беше позволено да ям. Части от антилопата бяха изгорени заедно с различни видове корени и разпръснати върху тялото ми. Така се научих. Не е същия начин, по който учите вие, но също работи.

Фермерът казва, че е по-напреднал от изостаналия ловец, но аз не му вярвам. Стадата му не дават повече храна от нашите. Антилопите не са наши роби, не носят звънчета на врата си и могат да бягат по-бързо от ленивата крава или пастира. Ние бягаме през живота заедно.

Когато нося роговете на антилопата, аз по-лесно разговарям със своите предци и те ми помагат. Предците са толкова важни: не бихме били живи без тях. Всеки знае това в сърцето си, но някои са забравили. Някой от нас щеше ли да бъде тук, ако не бяха предците ни? Не мисля.

Бях научен да бъда лечител. Трябва да умееш да разчиташ растенията и пясъка. Трябва да изравяш корените и да си здрав. Част от корена се връща обратно за утрешния ден, за да може след години внуците ти да го намерят и да има какво да ядат. Научаваш това, което земята ти говори.

Когато старите хора починат, ние ги погребваме и те се превръщат в наши предци. Когато има болести, ние танцуваме и разговаряме с тях; те говорят чрез кръвта ми. Докосвам болния и мога да намеря болестта и да я излекувам.

Ние сме предшествениците на децата на нашите внуци. Ние се грижим за тях така, както нашите предци се грижат за нас. Ние не сме тук за самите нас. Ние сме тук един за друг и за децата на нашите внуци.

Защо съм тук? Защото моят народ обича земята си и загива без нея. Преди много години президентът на Ботсвана каза, че можем да останем да живеем на земите на дедите си завинаги. Никога не сме имали нужда някой да ни казва това. Разбира се, че можем да живеем там, където Бог ни е създал! Но следващият президент каза, че трябва да се преместим и започна да ни принуждава да го направим.

Казаха, че трябва да се махнем заради диамантите. След това казаха, че избиваме прекалено много животни, но това не е вярно. Те казват много неща, които не са верни. Казаха, че трябва да се преместим, за да може правителството да помогне за развитието ни. Президентът казва, че ако не се променим, ще изчезнем като додото. Аз не знех какво е това „додо”. Но разбрах: било е птица, унищожена от заселниците. Президентът беше прав. Избиваха ни, като ни принуждаваха да напуснем земите си. Измъчваха ни и стреляха по нас. Арестуваха ме и ме биеха.

Благодаря ви за Наградата за цялостен житейски принос. Тя е световно признание за борбата ни и ще помогне гласът ни да бъде чут по света. Когато разбрах, че ще получа наградата, тъкмо ме бяха освободили от затвора. Дори и сега, докато стоя пред вас, те твърдят, че аз съм престъпник.

За какво развитие става въпрос, когато животът на хората е по-кратък от преди? Те се заразяват с ХИВ и СПИН. В училище децата ни ги бият и те не искат да ходят там. Някои започват да проституират. Не им позволяват да ловуват. Бият се, защото са отегчени и се напиват. Започват да се самоубиват. Преди не е имало такива неща. Това ли е „развитие”?

Ние не сме примитивни. Ние живеем различно от вас, но не живеем точно както са живели нашите предци, вие също не живеете като предците си. Предците ви били ли са „примитивни”? Не мисля. Ние уважаваме предците си. Ние обичаме децата си. И това е така при всички хора.

Сега трябва да спрем ограбването на земите ни от страна на правителството: без земята си ще загинем.

Ако някой е прочел много книги и мисли, че аз съм примитивен, защото не съм прочел нито една, трябва да захвърли всички тези книги и да вземе друга, в която пише, че за Бог всички ние сме братя и сестри и всеки има право да живее.

Това е всичко. Благодаря ви.

Сега ще свиря и пея за моите предци, които са ни защитава през годините. Песента казва: „Молим те, правителство на Ботсвана, позволи ни да останем да земята на предците си, за да практикуваме своята култура и да се радваме на живота си.”

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.