Това е част от детската книжка Приказки от тебешир на Надежда Коцева.
Говоря си аз приказки разни
Казвам ги и тук и там,
Най-вече когато ям,
Наоколо всички пощуряват, знам!
В магазина, в метрото, в ресторанта
Върха е в градината, вкъщи е десерта!
Мама, тати, леля, баба, дядо и съседа
Кой червенее, кой беснее, кой само гледа,
Това си е цяла победа, да да!
Ама не…
Нека отбележа,
Оказа се че съм невежа
Това е нова дума-незнаещ означава
И децата ограничава
Не могат те да растат, остават си малки,
Щом повтарят тези думи жалки.
И седя си аз малък така не с дни,
а направо с месеци,
с ей такива малки мускули,
не раста и не цъфтя, щом думите така пилея
И накрая обещах на себе си,
Че съм дете голямо, добро и умно
Че мога да говоря отново шумно,
Да накарам всеки да ме слуша,
Да ми се радва, а не да ме наказва
С думи чудни, с приказки и песни
Завладях света с думи лесни
Пляскат и ми се радват, приятелите и родата
-Пораснало е момчето вече!
Стихотворения и игри забавни зная
Всички искам да омая
И не се колебая,
А мускулите ми-
я виж ти, пораснали накрая!