Реч на Рут Манорама при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Рут Манорама при връчване на Награда за Цялостен житейски принос, 8.12.2006г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Почитаема г-жо Бригита Селен, заместник-председател на Шведския парламент, почитаеми г-н Якоб фон Уекскул, бивш член на Европейския парламент и основател на Наградата за цялостен житейски принос, почитаеми членове на международното жури на Наградата за цялостен житейски принос, почитаеми посланици, дипломати, гости и приятели от Швеция и други страни, колеги, роднини, носители на Наградата за цялостен житейски принос, дами и господа,

В самото начало бих искала да изразя своята признателност и сърдечна благодарност за честта да бъда носител на Наградата за цялостен житейски принос за 2006г.

Тъй като самата аз принадлежа към кастата на Далитите, потиснатите и маргинализирани коренни жители на Индия, които по време на управлението на Великобритания бяха определени като „потиснаните класи”, а сега са известни като Далити, за мен е истинска привилегия и чест да получа тази престижна награда. 

Трябва да заявя, че връчването на тази награда на мен е подходящо признание за бъдещото участие на общността на далитите и особено на жените далити в социалния, икономически и политически живот на страната. 

Давайки ми това признание, вие признавате и продължаващата борба на далитите и жените далити, които направиха голяма и смела стъпка от своята изолираност в „покрайнините” към „центъра”. Наградата отваря нови пътища и световна информираност за стремежите на жените далити, които вероятно са най-очевидния пример за маргинализиране, защото се намират на дъното на социалната йерархия в индийското общество.

На това паметно събитие трябва да спомена, че сестрите в женските движения, приятелите да Движението на далитите, защитниците на човешките права и още много други социални движения в Индия и по света са горди и радостни от тази награда. Особено организациите, които представлявам в Бангалор, жените в гетата, бедните хора в градовете и неорганизираните служители бяха много радостни заради наградата. Тя предизвика и голям интерес сред гражданското общество, образователните институции, агенциите за развитие и медиите. 

Посвещавам тази награда на онези 200 милиона далити в Индия, които участват в историческа борба за права и свободи. В този контекст би било подходящо да си припомним героичните борби на великите социални реформатори по време на управлението на Великобритания, които успяха да видят тежкото положение на потиснатите класи. Един от най-изявените реформатори д-р Б.Р. Амбедкар беше начело на движението. В този критичен момент трябва да спомена с огромна гордост, че конституцията на Индия, влязла в сила на 26.01.1950г. е съставена от комитет под председателството на д-р Амбедкар, самият той част от общността на далитите. Индийската конституция е посветена на насърчаването на социалната справедливост и включва няколко важни гаранции, които да подпомогнат социално и по отношение на образованието изостаналите и по-слаби класи в обществото.

Смятам тази награда за символ на солидарността и извор на надежда за продължаващата борба срещу неравенството, несправедливостта и насилието над далитите, което продължава вече над 3000 години и е продиктувано от вече остарялата социална система, а именно – разделението на касти. Продължаването на тази практика на разделение на касти и неприкосновеност в традиционни и съвременни форми води до непрекъснато нарушаване на човешките права. Въпреки многобройните законови гаранции, изолираността на „недосегаемите” продължава да бъде част от социално-икономическата и политическата реалност в страната. 

Осем милиона жени далити в Индия се сблъскват ежедневно с прояви на дискриминация. Те са лишени от достойнство, прехрана, социална сигурност и от всичко човешко и справедливо. Жените продължават да страдат от дискриминация на база произход, което води до отхвърляне от обществото, физическа изолираност, унизителна работа, като ръчно събиране на боклуци, насилствено присвояване и сексуален контрол от страна на мъже от по-висша каста, видно от систематичните изнасилвания на жени далити и принудителното проституиране в името на религията чрез системата Дежадаси. Държавните власти и хората от по-висши касти действат безнаказано, нарушавайки местните и международни закони за човешките права. 

Жените далити трябва да се борят с дискриминацията на кастова основа от една страна и с изключителните икономически лишения и бедност от друга, умножени от политическата, законова и културно-религиозна дискриминация. Те са тройно изолирани: от кастата, защото стоят по-ниско от другите; от класата, защото са най-бедни, и от пола, заради патриархалността.

Един от най-сериозните проблеми на далитите е постоянната хронична бедност. Все по-малко далити притежават земя. Поземлените реформи в полза на далитите бяха прекратени; разпределението на земите се определя от приватизацията; все повече далити работят на надница; далитите, живеещи в градовете преминават от редовна постоянна работа на временна; приватизацията води до повишаване на безработицата сред далитите в градовете. Глобализацията води до намаляване на държавните разходи за обществено здравеопазване, образование и основни услуги, което ще окаже пряко влияние върху жените далити. Оттеглянето на тези ресурси пречи на правителството да изпълни конституционните си задължения. 

Освен това в настоящия контекст на глобализация и идеологически проект за либерализиране на икономиката, със сриващата се социална ситема и намаляващата сигурност на работните места – какво е бъдещето на далитите? Последствията могат да бъдат само все по-голяма бедност, изолираност и дискриминация.

Жените далити вярват в насърчаването на масово културно движение, което да изчисти умовете на хората от идеите за кастово разделение и да посее на тяхно място идеите за свобода, равенство и братство, заложени в нашата конституция. Те многократно са повтаряли, че причината за насилието се корени в отношенията на заивисимост. Следователно даването на земя на жените далити и осигуряването на подслон за бедните жени в градовете е жизнено важно. Тъй като много жени далити работят в сферата на неорганизирания труд, включително в земеделието, гарантирането на социална сигурност е от голямо значение.

За да получат жените далити свобода и достойнство, е важно те да получат добро образование, социално, политическо и икономическо развитие и способност да бъдат водачи и да заемат позиции, от които реално зависи вземането на решения. От гледна точка на цялостното развитие те трябва да бъдат на едно ниво с останалото население.

Ние, жените далити, се обръщаме към международната общност, с призив да предприеме и подкрепи всички възможни мерки за борба с широкоразпространената дискриминация, насилие и безнаказаност на престъпленията срещу нас. 

Правата на жените далити са отговорност на всички хора по света. Трябва да бъде поставен край на мълчанието, което прикрива насилието. Надявам се вие да бъдете наши партньори в борбата ни за свобода, за неотменимото човешки право на достойнство и за равнопоставеност на всички в обществото. Нашето страдание ни дава куража да се обединим в името на една обща цел с други потиснати и борещи се за правата си хора по света. Ние, жените далити, даваме обет да освободим всички хора от оковите на бедността, лишенията, страданието, половата и друга дискриминация.

„Най-дълбокото ми желание е всеки път, когато ми бъде нанесен удар, да отскачам,като топка, ударена в земята, а не да се свличам и да падам от удара.“

 (Бама 2005г.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.