Разбрах за лампите на Ники Табаков, след като разгледах снимки от негово еднодневно ателие във Варна и, разбира се, веднага поисках да се включа и аз! Е, наложи ми се да почакам близо два месеца, но ето че най-после денят дойде. Върнах се от 80 км специално за събитието и съм повече от доволна. Ники влетя в мястото по негов типичен, както ми се стори, маниер – закъснял, объркал се в уличките, с широка усмивка и хиляди извинения. Само че нямаше нужда от тях, защото всички вече бяхме вперили любопитни погледи в рамките за лампи, които носеше и които си прави сам – от черна тел, с електрожен, като направата на всяка рамка му отнема около два часа. Стовари и един наръч хартия, ръчно правена, по-голямата част доставена от Непал, с разнообразни цветове и невероятни примеси – листенца, клонки, детелини, цветове от минзухар и лавандула… Поезия!
Обясни ни накратко за рамките, а през това време всеки от нас ги оглеждаше с интерес и си избираше, защото всяка рамка е уникална, с различни форми и фигури. Показа ни как да очертаваме върху хартията, как да я лепим във формичката, как да изравняваме и да зачистваме, ако нещо стърчи. С типичното нетърпение на новобранци ние се нахвърлихме да си избираме хартии, да преценяваме как да изглежда цялата една страна на лампата, да хващаме неумело шишенцата с лепило и въобще – гмурнахме се в творческия процес. Какво удоволствие!…
През това време Ники ни разказваше, че се занимава с това от три години. По онова време работел в магазин за ръчно правени свещи, където внасяли стоки и от Мароко. Там видял традиционните марокански Лампи и се родила идеята да опита да си направи сам. (Вметка: забелязвам, че Ники пише и използва думата Лампи с главна буква!) За първите си опити той казва: „Е, не стана веднага, ама не спрях да опитвам и когато направих първите 3 лампи с хартията, толкова ми харесаха , че … продължих!! После направих изложба с Лампите и след като се продаде половината изложба, … продължих!!! И така, втора изложба, после започнах да правя и Ателиета, та до днес … продължавам!!“ Сега предстои трета изложба, може би през есента, може би край морето…
Освен по време на ателиетата, изработва лампи основно по поръчка – за заведения, клубове, частни клиенти… Също така е и музикант (свири на барабани в група Blues Traffic), участва в проект „Успех“ в родния си град Дупница, като преподава на децата в училище тарамбука, а веднъж месечно ходи при децата от SOS селището в с. Трън, които също учи на това вълшебно изкуство – музиката. Въобще, Николай Табаков е творец на пръв и на по-задълбочен поглед, творец и истински Човек.
На въпроса ми изненадан ли е от резултата, три години след началото, Ники отговаря: „Изненадан и още как! Най-вече от Лампите, които правят страхотно пътешествие и дори сега се забавлявам с това да се опитам да провидя до къде ще стигнат, как ще се развият, защото те са като жив организъм, аз само им помагам да правят това, което им се прави! Пък и да правиш ръчно правени неща, да пътуваш из цялата страна и да правиш нещата, които обичаш – в България – си е за изненада, при това приятна! “
Творческите ателиета за изработване на лампи съчетават в себе си много неща, все чудесни: лично творчество, досег до изкуството, наслада от цвят, материя и резултат, излязъл изпод ръцете ти, занасяне на този шарен шедьовър у дома… Какво повече би искал човек от такъв формат? Докато замислям на кого да подаря следващата лампа, която мечтая да измайсторя, аз благодаря на Николай Табаков и му желая да създава още много Лампи, ателиета, положителна енергия и щастливи деца и възрастни около себе си! Защото в щастието е смисълът…