Реч на Мод Барлоу и Тони Кларк при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Мод Барлоу и Тони Кларк при връчване на Наградата за цялостен житейски принос, 9.12.2005г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, почитаеми гости, приятели,

Изпитваме дълбока благодарност към комитета на Наградата за Цялостен житейски принос за това, че избра нас за съвместни носители на Наградата, както и към Шведския парламент за това, че е домакин на днешната церемония по награждаване. Изключително сме благодарни и на Якоб фон Уекскул, наскоро определен от списание Таймс като „Герой на Европа”, за основаната от него алтерантивна Нобелова награда.

Тази вечер ние смирено приемаме наградата от името на нашите сподвижници в световното движение за справедливост не само от нашата страна, но и от световния Юг. Те ни научиха на толкова много за достойнството, силата и куража, необходими за продължаване на борбата за демократична социална промяна в дългосрочен план. Без нашите прекрасни приятели и партньори днес нямаше да сме тук.

Живеем в период от историята, в който общото наследство на човечеството и Земята изглежда е под постоянна заплаха. При настоящия модел на глобализация всичко е за продан. Места, в миналото смятани за наше общо наследство, се превръщат в стока, комерсиализират се и се приватизират с ужасяващ темп. Днес повече от всякога цели на това покушение са самите основи на живота на тази планета, включително питейната вода, човешкият геном, семената и разнообразието на растителния свят, въздухът и атмосферата, океаните и космоса. Нападението над и защитата на общите блага е една от великите идеологически и социални борби на нашето време.

Според нас трагедията на общите блага е най-явна, когато става дума за питейна вода. Все пак водата е необходима за поддържане на живота на тази планета. Нищо не може да съществува без нормален достъп до вода – нито хората, нито растенията, нито животните. Водата е свещена част от общите блага; тя принадлежи на човечеството, на земята и на всички живи организми. Следователно тя е основно човешко право и обществено благо, което трябва да бъде защитавано от правителствата и общностите, а не човешка нужда, която трябва да бъде задоволявана от пазара в зависимост от способността ни да си платим.

Днес ние сме на прага на световна водна криза. В момента близо една трета от населението на Земята страда от недостиг на вода. Ако настоящите тенденции се запазят до 2025г. две трети от населението ще страдат от такъв недостиг. На всеки 20 години потреблението на питейна вода се удвоява; това е два пъти по-бързо от растежа на населението на Земята. До 20025г. търсенето на питейна вода ще бъде с около 56% повече от предлагането. Тъй като непрекъснато замърсяваме повърхностните водни басейни, извличането на подземни води е много по-голямо от способността на природата да ги възобновява. Нарастващият недостиг на питейна вода и неравномерният достъп до нея са най-големите заплахи за човешките права и екологията.

Като се има предвид потенциалните печалби и власт, които могат да донесат последните останали световни запаси от питейна вода, не е изненадващо, че политическият и икономическият световен елит е обърнал поглед към това общо благо и вече е поставил началото на една огромна надпревара. От една страна имаме световната индустрия, представена от водоснабдяващи компании и корпорации за бутилирана вода; международните финансови институции като Световната банка и Международния валутен фонд, които поставят приватизирането на водата, като условие за отпускане на заеми за страни от Третия свят; Световната търговска организация, която защитава интересите на бутилиращите компании със законово обвързващи принудителни мерки; и много правителства на развити страни, които се грижат за интересите на частни организации, вместо за правата на хората по света.

От друга страна са силните международни движения, в които влизат дребни фермери, коренни племена, активисти за човешки права, природозащитници, женски групи и жители на хиляди общности по света, борещи се за правото да управляват местните си водни ресурси. За нас беше чест да стоим редом до жителите на Ориндж Фарм, Южна Африка, когато те се противопоставиха на инсталирането на скъпи водомери на наскоро изградените водопроводи; до племенните общности на Плачимада, Индия, когато те се изправиха срещу световна бутилираща компания, която пресушаваше местните водоизточници; до коренните жители на Ел Алто, Боливия, които се бореха срещу кражбата на водата от планинските им потоци от международна организация; и до жителите на Уругвай, които миналата година станаха първите в света, приели чрез национален референдум поправка към конституцията, гарантираща им „право на достъп до вода”. Чрез международната си мрежа „Нашият свят не е за продан” продължаваме да се борим за справедливост редом с жители, работници, рибари и други граждански организации, активно съпротивляващи се на диктаторството на Световната търговска организация.

Тези групи, както и много, много други са изградили световна съпротива срещу ограбването на тяхната вода от страна на корпорациите и днес ни показват пътя към един свят, в който ще има достатъчно вода за всички. Свят, изграден на основата на следните принципи: воден суверинитет – водата принадлежи на Земята и на всички живи организми и винаги трябва да се гледа на нея като на общо благо; водна справедливост – водата е основно човешко право и трябва да бъде разпределяна равномерно, като обществена услуга и от нея никога да не бъде извличана печалба; съхранение на водата – водата трябва да бъде съхранявана и обновявана, а не прахосвана и човечеството трябва отново да се научи да уважава свещеното място на водата в света на природата; качество на водата – водата не трябва да бъде замърсявана и отравяна от индустриални и земеделски практики, пълно преосмисляне на употребата на вода; водна демокрация – решенията, свързани с управлението на водите трябва да бъдат вземани с участието на местната общност, защото местното стопанисване, а не частният бизнес, скъпите технологии или правителството, е най-добрият застъпник за едно бъдеще с достатъчно вода за всички.

До днес световното движение за водна справедливост и по-общото движение за справедливост, от което то е част, се фокусира основно върху изграждането на съпротива срещу превземането на водните ресурси от международни корпорации. Но това движение за водна справедливост цели освен съпротива да създаде и алтернативи. Ние настояваме, например, за ратифицирането на световно споразумение, признаващо водата за основно човешко право и общо благо, което ще гарантира, че правителствата изпълняват своите задължения. Вместо публично-частни партньорства, ние сме за публично-граждански партньорства, при които собствеността, контролът и достъпът до този жизненоважен ресурс остава в ръцете на хората и техните общности.

И накрая поддържаме думите на Елеонор Рузвелт „Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на своите мечти.” Нарастващият брой граждани и организации в движението за водна справедливост и световното движение за справедливост, които се борят за едно бъдеще с достъпни водни ресурси, вярват в красотата на тази мечта: че световната водна криза ще стане източник на световен мир; че човечеството ще се преклони пред Природата и ще се научи да си сътрудничи и да действа в рамките на ограниченията, които Природата ни налага; че работейки заедно народите по света ще обявят свещените извори на живота за общо благо на Земята и на всички живи същества, което трябва да бъде опазено за бъдещите поколения и за вечни времена.

Благодарим ви!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.