Реч на Ирене Фернандез при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Ирене Фернандез при връчване на Наградата за цялостен житейски принос, 9.12.2005г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, членове на Парламента, Якоб фон Уекскул, основател на Фондацията за Цялостен житейски принос, уважаемо жури и служители, почитаеми гости, Таня, дъщеря ми, която е днес с мен, Тери Улфууд, работил усилено за номинацията ми, приятели,

Днес е един прекрасен ден, въпреки леденото време навън. Причината за това е, че Фондацията за Цялостен житейски принос и особено Якоб фон Уекскул, както и всички служители зад сцената, допринесоха за промяната на света чрез тази церемония. Визията на Якоб фон Уекскул е забележителна. Да се откажеш от колекцията си ценни марки е голямо предизвикателство. Но отражението на това събитие, сигурна съм, е невероятно. Вие сте наистина прекрасни.

Думите не ми достигат, за да изразя чувствата си в момента. Ние в Тенаганита, заедно с нашите общности от работници емигранти и жени изразяваме сърдечната си и дълбока благодарност за международното признание, което нашата кауза, нашите действия и борба получават.

Аз съм се появила в резултат на миграцията. Баща ми е бил имигрант работник от Керала, Индия. Работил е в плантациите за гума по време на управлението на Великобритания в Малайзия. Знам от опит болката, тревогите и дискриминацията, през които е преминал. И тази част от семейната ми история ми дава страстта и желанието да се посветя на насърчаването и защитата на работниците имигранти и на жените, засегнати от насилие, с отнети права, достойнство и справедливост.

Никога не сме си и мечтали, че пътят, по който сме поели заедно с местен работник, пострадал от жестоко насилие, или спасяването на живота на момиче от Камбоджа, жертва на незаконен трафик към Малайзия, или извоюването на обезщетение и компенсации за работник от Бангладеш или Непал, или даването на власт на най-маргинализираните общности, ще ни доведе днес тук, за да бъдем с вас и да получим международно признание чрез тази награда. Фантастично е. Мотивиращо е. И общностите, с които работим празнуват. Празнуват, защото това им дава нова надежда, че това световно признание ще насърчи международната солидарност и ще подпомогне борбата им да си върнат достойнството и правата си.

Тенаганита означава „женска сила”. Ние сме сила, която не използва оръжия и наемни убийци, за да докаже гледната си точка или да доминира над другите. Ние сме сила, която събужда съвестта, изгражда и дава сила на потиснатите общности, особено на жените и на работниците имигранти, като създава пространства и възможности за свободно изразяване, за споделяне и предприемане на действия за защита на правата. Там, където хората остават невидими, ние се превръщаме в техен глас. Там, където те са дискриминирани, ние ги превръщаме в равни на нас.

Едно от най-лошите последствия от несправедливостта е бедността. Тя отнема на хората тяхното достойнство. Когато хората са бедни и се превърнат в просяци, те се чувстват слаби, унижени, пренебрегнати и без достойнство. Те се крият сами в ъглите и не се осмеляват да повишат глас. Остават незабелязани и нечути. Често страдат от изолация и отчаяние.

И тази реалност е видима в днешните модели на миграция. Само в Азия 40 милиона души са се изселили в търсене на работа или какъвто и да е начин за оцеляване. Отново в Азия 60 милиона души гладуват. И повече от половината човечество печели и живее с по-малко от два долара на ден.

Работниците имигранти са принудени да напуснат близките си, домовете си и да продадат това, което притежават, защото вече не могат да оцелеят в страни, в които бедността, безработицата и гладът нарастват ежедневно. Изправени пред тази реалност, бедните стават уязвими. Феминизирането на миграцията, особено в Индонезия, Филипините, Камбоджа и Шри Ланка е обикновено явление. Правителствата се интересуват повече от това как да изнесат и последните останали им ресурси, хората, за да получат своята печалба от работната ръка, която осигуряват. Паричните преводи са източник на международен обмен, използван за изплащане на дълга на държавите към по-богатите страни, чрез международни финансови институции. Накратко, хората са превърнати в стока, която може да бъде купувана, продавана, препродавана, използвана и захвърлена, като ненужна вещ. Това е модерна форма на робство.

Това е робство, което нараства. Робство, което е институционализирано и легализирано, чрез репресивни регулации, като малайзийските закони за имиграция и законите на много развити страни. Вкопчени в настоящите стратегии за глобализация, които са империалистични и експлоататорски, хората са принудени да вярват, че тази форма на търговия и икономически растеж, въплащаваща централизация на богатството и властта, е панацея за глада, бедността, конфликтите и насилието. Това е само илюзия. И тя е разрушила живота на милиони хора. Лишила е общностите от техните ресурси, от нашата земя и от нашите методи за производство. Тази форма на глобализация превръща всеки възможен ресурс в стока. Водата, здравето, човешкият живот са превърнати в продукт, стока, която да бъде използвана за извличане на чиста печалба. Човечността в нас бива задушавана и убивана. И ние трябва да спрем това.

Именно за да спре този безумен растеж и репресии над хората, през 1995г. Тенаганита дава глас на тихите вопли и сълзи на задържаните в имиграционните лагери чрез меморандум и пресконференция. Правителството отричаше. И за съжаление продължава да отрича. При липсата на свободни медии, на независима съдебна система и независими наблюдатели на дейността на полицията и правителството, на 16.10.2003г. аз бях намерена за виновна за публикуването на фалшиви новини според Закона за печатните медии и осъдена на 12 месеца затвор. Излязох от съда с усмивка, защото знаех, че съм казала истината, че не сме пренебрегнали основното човешко право на достойнство. Тази присъда допринесе за пробуждането на малайзийското общество и международната общност.

Настоящият ни премиер дава знаци и свидетелства за едно по-демократично и справедливо общество. Признавам, че след цели 22 години диктаторство не е лесно да се справиш с вродената корупция, институционализираното насилие и злоупотреби, расизма и ксенофобията. Надяваме се, че обещанията ще се превърнат в действия. Но миграцията, работниците имигранти, трафикът и отвличането на хора и насилието не са проблеми само на Малайзия. Това е реалността и по света, и тя изисква международна решителност и дейтвия, за да се промени.

Днес имаме международна общност, която пресмята как да увеличи печалбите на малцина за сметка на мнозинството. В началото на 20-ти век революционният мислител Роза Люксембург направи известния си коментар, че бъдещето може би принадлежи на варварството. Варварството е форма на фашизъм почти наложила се през 30-те и 40-те години на миналия век. Днес задвижваната от корпорациите глобализация създава толкова подобна нестабилност, омраза и криза, че всъщност гради основата на едни фашистки, фанатични и авторитарни популистки движения. Глобализацията не само не е изпълнила обещанията си, но и вгорчава живота на много хора.

Трябва да променим правилата на световната икономика, защото именно логиката на световния капитализъм е причина за упадъка на обществото и околната среда. Предизвикателството се състои в това, че дори и докато разрушаваме старото, ние се осмеляваме да си представим и да привлечем хората към нашите идеи и планове за новото. Трябва да приемем това предизвикателство, защото не можем повече да гледаме как хората умират, как жените биват продавани и принуждавани да проституират, как семейства биват разделяни, как расизма и ксенофобията се надигат сред насилието, как бъдещето на децата бива отнемано. Трябва да защитим живота, защото животът е творение. Нека да има живот в Мозамбик или Камбоджа, в Малайзия или Швеция, все едно къде. Животът трябва да е най-висшата ценност. Едва след като направим това, можем да се наречем човешки същества.

Това, че сме се събрали днес на тази вдъхновяваща церемония по награждаване, може да бъде поредната стъпка в насърчаването на международната солидарност. Вярата в човешките права е всеобща и неразделима и стои в основата на нашето единство. Вярвам, че решението да променим начина си наживот, може да защити горите и биоразнообразието; че инициатива за оказване на натиск за световна забрана на употребата на опасни химикали, особено паракват*, може да предпази жена, чиято работа е да разпръсква пестициди, от рак и други здравни рискове; че едно просто писмо до правителствата за признаване на човешките права може да освободи един задържан; и че протест срещу международните споразумения в СТО, които не признават демократичните права на хората и нациите, може да намали принудителната миграция, да защити нашите общности и да повиши справедливостта в световен мащаб.

Вярвам, че това, което се случва днес в Швеция, ще даде своето отражение в Азия. Все пак принадлежим към една раса, човешката раса и имаме само една Земя. Тази солидарност между хората трябва да гарантира, че човешките същества и планетата стоят пред печалбата. Земята, която ни е дадена, не е само наша, но и на тези, които ще дойдат след нас. Те се нуждаят от бъдеще, и то зависи от нас, от хората, които живеят днес.

Тази награда ще заздрави моята организация. Ние сме по-решени от всякога да изпълним мисията си да насърчаваме и защитаваме човешките права и достойнството на най-бедните въпреки надвисналата над мен едногодишна присъда. С вашата подкрепа ние ще продължим борбата си да върнем човечността отново в нашия живот и ежедневието на най-уязвимите общности сред нас. В тази светлина, бих искала още веднъж да кажа „саяба”*, поздравления и благодарности към Фондацията за Цялостен житейски принос за днешната церемония по награждаване.

Ще завърша речта си с вдъхновяващите думи на Александър Солженицин, известен руски новелист и нобелов лауреат за 1970г.

„Справедливостта е съвест. Не лична съвест, а съвестта на цялото човечество. Тези, които ясно разпознават гласа на собствената си съвест, обикновено разпознават и гласа на справедливостта.”

Благодаря ви.

*Паракват – един от най-широко използваните хербециди в света; убива зелената растителна тъкан при контакт; токсичен за хора и животни; според проучвания е свързан с развитие на болестта на Паркинсон. (бел.пр.)

*Саяба (малайски ез.) – поздравления (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.