Реч на Жаклин Модена при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Жаклин Модена при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 5.12.2011г.

Превод за ОМ от английски език: Преслава Петрова

Позволете ми да започна с това, че искам сърдечно да благодаря за честта, която ми оказахте, връчвайки ми Наградата за цялостен житейски принос. В случая тази награда отрежда признание на моята работа, но освен това, възнаграждава защитниците на човешките права по целия свят, и в частност в Африка.

Това е един много окуражителен знак за нас, защитниците, и особено за нас, жените, които ежедневно водим борба, намирайки се в много трудни условия, а понякога и с риск за живота си, в един свят, където властта и силата са най-вече в ръцете на мъже. Тази награда ни дава кураж да продължим напред в различните си битки по един път, осеян с дупки и опасности. 

Да се боря в името на жертвите е в кръвта ми. Аз съм бунтовник, изпълнен от ранна възраст с възмущение и негодувание пред лицето на насилието и злоупотребата, и като такъв, не мога да търпя несправедливости и неправда. Винаги съм се чувствала така и винаги ще продължавам да се чувствам така, докато тези, които страдат под ударите на несправедливостта, биват игнорирани от техните водачи и докато раздаването на правосъдие става избирателно.  Много са хората, които са се опитвали да възпрепятстват работата, която върша, много са също и тези, които са се опитвали чрез психически и физически заплахи да ме сплашат и да ме принудят да спра.  Но аз съм стигнала до разбирането, както Алексис Войнов в пиесата на Албер Камю „Праведните” казва, че „не е достатъчно човек да говори срещу несправедливостта. Трябва да посветиш живота си на борбата с нея.” Досега никой не е успял да ме разколебае или смекчи. Ще продължа да се боря.

Ще използвам възможността да разкажа за един от аспектите на борбата за човешки права: битката срещу безнаказаността.

През последните двадесет години международната общност безспорно направи значителни стъпки в борбата с безнаказаността на най-лошите престъпници. Но в Африка, остава още много, което има да се желае в тази посока. На този континент, безнаказаността е рак, който заедно със съпътстващата го болест – корупцията, е заразил и се е разпространил из цялото ни политическо тяло, пречейки ни с това да реализираме пълния си потенциал. Ние, членовете на гражданското общество, се борим срещу тази напаст, от Тунис до Хараре, от Дакар до Картум, както и на други места като Абиджан, Триполи и Нджамена.

И въпреки това, справедливостта, за която говоря не е нещо ново. Тя не е утопия. Тя е най-фундаменталната форма на правосъдие: криминален съд, който позволява на жертвите да забравят и изтрият най-ужасните злини, който възвръща достойнството на мъжете, които са били измъчвани, и дава кураж на жените, които са загубили всякаква надежда.

Нужно е само да видите мъчителната битка, която се води в страната ми, за да бъде доведен до справедлив съд бившият ни диктатор Исен Абре, за да разберете, че днес, в 21-ви век, повече от 60 години след Нюрнбергските процеси, се оказва, че понякога все още е по-лесно да прибегнеш към насилие, гонения и диктатура, отколкото да се придържаш към закона, че е по-лесно да извършиш масови престъпления, отколкото да установиш правосъдие!

Абре управлява Чад от 1982 до 1990г., до неговото сваляне от власт и бягството му в Сенегал. По време на неговия режим, в огромен мащаб бяха извършени всякакви зверства и ужаси, имаше цели вълни от етнически чистки на отделни групи и индивиди, физическите мъчения бяха институционализирани. През 1992г., националната комисия, назначена да разследва случаите, установи и изчисли, че неговият режим е отговорен за смъртта на повече от 40 000 души и безследното изчезване на хиляди индивиди, оставили след себе си несметен брой вдовици и сираци.   

Жертвите на режима на Абре, на които аз съм представител, се борят неуморно вече цели 21 години в името на справедливостта и правосъдието. Към днешна дата, тяхната битка все още не е достигнала своя край. Преди да напусне властта, Исен Абре, изпразни държавната хазна на Чад и умело използва тези средства в Сенегал, изплитайки си мощна мрежа от защита и протекции. И така, вместно да се позволи на жертвите да бъдат чути, Сенегал и Африканският съюз ги подложиха на това, което архиепископ Дезмонд Туту и 117 организации от 25-те африкански държави с право определиха като „безконечна политическа и съдилищна сапунена опера”. Бих добавила и това – един идеален подиум за кръста, върху който жертвите да бъдат разпънати.

- През януари 2000 г., подадохме жалба срещу Исен Абре в Сенегал, където той живее в момента. Един месец по-късно, решението на един синегалски съдия да заведе под съдебна отговорност Абре, ни вдъхна истинска надежда. Така или иначе, последвалото политическо становище, което беше отхвърлено от ООН, постанови, че сенегалският съд няма необходимата юристдикция за вземане на такова решение. 

- След това жертвите се обърнаха към Белгия, която им предложи път към правосъдие. След 5-годишно разследване, през 2005 г. белгийски съдия издаде международна заповед за задържане на Абре. Жертвите още веднъж почувстваха истинска надежда, че може би ще видят Исен Абре подведен под съдебна отговорност за всички престъпления, в които е обвинен.

- Но за пореден път, жертвите бяха разочаровани, когато Сенегал отказа да екстрадира Абре в Белгия.

- През май 2006 г. Комисията на ООН срещу изтезанията осъди Сенегал за неспособността им да пристъпят към необходимите действия и ги задължи или да задвижат дело срещу бившия диктатор на Чад, или да го екстрадират.

- През юли 2006 г., главите на водещите държави и правителства от Африканския съюз дадоха на Сенегал срок да заведе дело срещу Абре „в името на Африка”. Това беше още една крачка напред.

- Но нашата възобновена надежда да видим Абре съден трая много кратко. За четири години, Сенегал поставяше условието, че ще започне разследване само ако международната общност заплати авансово средствата, небоходими за провеждането на този съд. Когато международната общност се съгласи с това плащане, президентът на Синегал, Абдулайе Уейд, изведнъж отказа да изпълни искането, поставено му от Африканския съюз, и през юни 2011, в крайна сметка обяви, че Сенегал няма да заведе под съд Исен Абре. 
- Оттогава Белгия, страна, на която искам да изкажа благодарност от името на всички жертви, поднови своето искане за екстрадиране.

- Но сега, Африканският съюз заговори за изпращане на Абре в Руанда и започване на всичко отначало. Такова безобразие! Такава загуба на време, при положение, че оцелелите жертви измират един след друг! Повече от дузина жертви починаха само през тази година. Искането Абре да бъде прехвърлен в Руанда би означавало още много години чакане, докато Руанда създаде адекватна законова рамка, да проведе разследване, и да издаде искане за екстрадиране, а един съдебен процес в Белгия би отнел много по-кратко време.

Това е не друго, а просто още един муден и закъснял тактически ход на Африканския съюз, който обаче буди съмнение в ангажираността на институцията, както и желанието й да изпълни своя дълг в борбата срещу безнаказаността. С няколко изключения, африканските лидери, които търдят, че искат да се освободят от покровителството на международните трибунали и исканията за екстрадиране, издавани от западните страни, показват чрез поведението си, че са чисто и просто част от този клуб на главите на държавите, който иска да осигури собствената си безнаказаност.

Време е вече Сенегал да отдаде на жертвите справедливостта, която те търсят с искането си Абре да бъде екстрадиран в Белгия, където да бъде изправен пред съд. Жертвите не могат да чакат повече. Психически и физически, те са претърпели ужасна травма, която продължава да се задълбочава и влошава през всички тези години.

Самото чадско правителство поиска, миналия юли, цитирам „да се даде приоритет на въпроса с екстрадирането на Абре в Белгия и неговото завеждане под съд там”. Защо президент Уейд ни отказва правото да получим правосъдие? Защо Африканският съюз не успява да чуе или не желае да слуша жертвите? Защо Сенегал и Африканският съюз не подкрепят позицията на Чад, страната, която е най-заинтересована и засегната в случая, и която изисква единствено провеждане на съдебен процес срещу Абре в Белгия?

Бих желала да използвам възможността, дадена ми днес, да бъда гласа на жертвите в техната отчаяна молба, и да призова Сенегал да екстрадира Абре в Белгия, с което ще им позволи най-после да получат правосъдие. 

Всичко това не е просто заради един човек, а по-скоро заради един от най-тираничните режими на миналия век. Този режим обикновено се свърза с един мъж, Абре, но ние не сме забравили за неговите сподръжници и съучастници, екзекуторите и мъчителите, които са изпълнявали нарежданията и заповедите на бившия диктатор. Тези бивши агенти на ужасяващата политическа полиция на Абре, известни под името „Дирекция по документацията и сигурността”, също трябва да бъдат изправени пред съд от чадската правосъдна система и трябва да бъдат свалени от служебните си постове. Това беше  една от основните препоръки на националната комисия по разследванията, дадени още през 1992 г.

Някои от тези съучастници на режима продължават да ни преследват с язвителните си забележки и заплахи и във всекидневния ни живот. Но ние няма да прекратим тази борба. Аз самата бях набелязана за мишена през 2001 г. заради своето участие в борбата срещу Абре. По време на мирен митинг в името на демокрацията, един полицейски екип се опита да ме убие с граната. Командирът на този отряд беше не друг, а бивш изтезател и мъчител, срещу когото жетвите бяха завели съдебна процедура в Чад.  

Този случай илюстрира поучителната и възпитателна цел на един съдебен процес: как може този бивш екзекутор все още да вярва, че оръжието на диктатора е по-силно и мощно от решението на един съдия? Въпреки този опит да бъда убита, никога не съм се колебала дали да отстъпя, и ще продължа в своите усилия, докато Абре и другите екзекутори не бъдат доведени до съд. 

Предизвикателството на нашата битка, преди и над самото осъждане на един индивид, се състои в установяването и постигането на национално единство в името на дълготрайния мир в страната ми. Днес, процесът срещу Исен Абре и неговите съучастници ще позволи на чадския народ да започне, най-накрая, с реконструкцията и съживяването на страната си. И само след края на този процес чадският народ ще може наистина да се обедини и да се радва на един нов живот.

В битката срещу практиката на безнаказаност на злоупотребили с властта си лидери, правосъдието и справедливостта досега бяха една изплъзваща се мечта. Но тази Награда, с която ме удостоихте днес,  в действителност отдава почит на хилядите жертви, вдовици и сираци.

И именно на тези хора аз посвещавам тази Награда. Няма да се предадем. Тази Награда потвърждава, че сме прави и ни дава кураж да продължим борба си срещу безнаказаността.

Благодаря Ви за вниманието.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.