Сърцето ми от болка се е свило
по-малко е от бобено зърно.
Как искам да заплача, но не бива…
утеха майчина е нужно днес да дам.
Сърцето се разкъсва… и се пръска
на хиляди парченца е сега.
Защо понякога от майките се иска
сълзите да преглътнат… да не потекат?
От болка искам с две ръце да стисна
сърцето мое, да не плаче днес
пред мойта дъщеря… да й спестя,
макар че мъката в очите ми гори.
На Бог се моля – да закриля нашите деца!
Да дава здраве, за да има радостни сърца!