Мартин Алмада – за справедливостта и демокрацията в Парагвай

Статия: Мартин Алмада (Парагвай) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„… за изключителния му кураж при въздаване на справедливост и за насърчаването на демокрацията, човешките права и устойчивото развитие.”

Мартин Алмада е роден през 1937г. в бедно семейство в региона Чако в Парагвай. Макар и принуден да работи от малък, той продължава образованието си и през 1963г. завършва педагогика в Националния университет в Асунсион.

Заедно с първата си съпруга, проф. Челестина Перез де Алмада, той основава в родния си град Сан Лоренцо института Хуан Батиста Алберди. Институтът се превръща във важна институция за осъзнаване и развитие, които са били жестоко потиснати по време на диктаторския режим на генерал Щроснер през 1974г. Това е и годината, през която Алмада защитава докторската си теза „Парагвай, Образованието и Зависимостта”, заради която властите го определят като „интелектуален терорист”. Прекарва три години в концетрационен лагер, където често е измъчван. Докато е в лагера съпругата му почива („психологически убита” от полицията, както казва Алмада). Освободен е през 1977г. след продължителна кампания на Амнести Интернешънъл и заминава в изгнание заедно с майка си и трите си деца. Книгата му„Paraguay: la Carcel Olvidada, el Pais Exiliado”*, в която описва преживяванията си в затвора, е издадена през 1978г. и предизвиква широк отзвук сред защитниците на човешките права. През 1986г. издава книга със стихове, по-голяма част от които е написал в затвора. Присъединява се към отдела на ЮНЕСКО в Париж, отговарящ за образованието, свързано с околната среда. Там работи по проекти за развитие на селски райони в Африка и Латинска Америка.

По време на изгнаничеството си неуморно води кампании за човешките права. След падането на аржентинската хунта след войната за Фолклендските острови няколко пъти посещава Аржентина и говори за човешките права и теориите си за образованието. Когато през 1989г. Щрьоснер е свален от власт, Алмада веднага се връща в Парагвай и играе важна роля в новото движение за защита на човешките права и преход към демокрация. Един от акцентите на неговата дейност са усилията му да бъде въздадена справедливост на изтезателите, а жертвите да получат компенсации. Алмада завежда дело срещу Щрьоснер и съучастниците му, като виновни за смъртта на съпругата му, за незаконното му вкарване в затвора и за конфискацията на собствеността му. През 1991г. Алмада публикува книгата си „Paraguay: Proyecto National”*, като принос към поставянето на основите на нова конституция.

През 1992г. Алмада напуска поста си в ЮНЕСКО и окончателно се установява в Парагвай. Основната му цел по това време е да направи публично достояние документи, доказващи репресиите и мъченията по време на диктаторския режим, чието съществуване полицията отрича. Истинският пробив идва, когато Алмада открива тайния архив, а съдът постановява той да стане публично достъпен.

„Архивът на терора” се оказва най-важният архив от документи, свидетелстващи за насилието на държавата, откриван някога. Той е важен не само за Парагвай, но и за цяла Латинска Америка и за целия свят. В този архив Алмада открива и своето досие, в което подробно е описан престоят му в затвора и мъченията, които парагвайското правителство винаги е отричало. В рамките на една седмица Алмада свиква национална комисия, която да се грижи за сигурността на Архива. За един месец правителството ратифицира конвенция, приета на Националния конгрес преди две години. Други архиви са открити и в полицейските управления.

Правителството обаче продължава да се бави с въздаването на справедливост на нарушителите на човешките права. През 1994г. Алмада основава парагвайски клон на Американската асоциация на юристите и започва да организира серия от процеси срещу известни престъпници, първият от които е генерал Рамон Дуарте Вера, началник на полицията по времето на Щрьоснер и смятан за основен виновник за мъченията. През това време Дуарте живее спокойно, като посланик на Парагвай в Боливия. След като изслушва множество свидетели на мъченията и убийствата, Трибуналът го осъжда и макар това решение да няма законова сила, доказателствата са толкова много, че правителството е принудено да го отзове и да заведе срещу него дело, което го осъжда на 16 години затвор. През 1996г. Алмада играе основна роля в създаването на Център за възстановяване на жертви на мъчения в сътрудничество с Международния център в Дания (носител на награда за Цялостен житейски принос през 1988г.).

Алмада насочва изключителната си енергия и в други области. Веднага след завръщането си в Парагвай той основава заедно с втората си съпруга, Мария Стела Качерес, фондацията Челестина Перез де Алмада, в памет на първата си жена. Целта на фондацията е „да се бори срещу бедността и за защита на околната среда”, а основната й програма, UNIBANCOOP, има четири сфери на дейност: Икономика и солидарност, Технология и наука, свързана с околната среда, Алтернативно образование и Човешки права. Отделът за Човешки права винаги е бил в основата на фондацията, но и останалите придобиват все по-голяма важност.

Алмада предоставя на фондацията по-голяма част от спестяванията си, натрупани в периода, когато е работел за ЮНЕСКО. Използва контактите си за стартирането на съвместен проект с френски и африкански НПО. Дейността в сферата на образованието се осъществява чрез два проекта: един за повишаване на грамотността чрез национална мрежа, изградена от фондацията и друг за Образование чрез производство в селските райони. Дейностите свързани с технологиите и околната среда се осъществяват чрез проект за въвеждане употребата на слънчева енергия за алтернативно развитие. До момента той се фокусира само върху използването на огледала за приспособления за готвене чрез слънчева топлина.

Източници за финансиране на фондацията, чиито годишен бюджет възлиза на 70 000 долара, са ЮНЕСКО и фондации от Норвегия, Канада, Холандия, Швейцария и Германия.

Алмада е носител на множество национални награди, сред които „Мъж на годината” за 1992г., връчвана от Националната телевизия и Награда за Човешки права от Френското правителство през 1997г. за откриването на Архивите на терора.

*„Paraguay: la Carcel Olvidada, el Pais Exiliado” (испански ез.) – „Парагвай: забравеният затвор, държавата в изгнание“ (бел.пр.)

„Paraguay: Proyecto National” (испански ез.) – „Парагвай: национален проект“ (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.