Реч на Свами Агнивеш при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Свами Агнивеш при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.2004г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Почитаеми г-н говорител, скъпи приятели,

Смятам са особена привилегия да бъда носител на Наградата за Цялостен житейски принос, наричана „Алтернативна Нобелова награда”. Бих искал да благодаря на Фондацията Цялостен житейски принос за това, че ме намира за достоен за това изключително признание.

Приемам наградата не като отличие за самия мен, а като световно признание за духовната мисия, която през последните четири десетилетия имам привилегията да споделям с хора с много различни религии и култури и най-вече с ислямския учен и активист д-р Асгар Али Енджиниър и с християнския свещеник отец Валсон Тампу. Това е и признание за уникалния духовен гений на Индия, който ражда една култура на хармония и взаимно уважение. За съжаление в последно време тя е изложена на опасност от организирани корпоративни интереси. Наскоро обаче душата на Индия се обяви твърдо срещу тези интереси чрез демокрацията. И изпитвам обоснована гордост от духовната доброта на моя народ, затвърдил отново споделената ни духовност и отхвърлил църковните и сектантски планове и застъпници.

Смятам връчването на наградата за добър повод да споделя с вас, макар и накратко, същността на духовната ми визия и мисия. За мен същността на духовността се състои в дълга да изживееш в пълна степен славната си съдба на човешко същество. Целта на религията е да дава сила, достойнство и пълнота на хората в това приключение, наречено живот. За съжаление духовното ядро на всички религии е в упадък и конкурентните идеи на някои религиозни учреждения са се превърнали в крещящо противоречие на духовността. Религиите пречат вместо да подкрепят споделения ни стремеж към мир и развитие. Вместо да ни превърнат в по-добри човешки същества, те ни правят по-подли, по-безчувствени към призивите за справедливост, съчувствие и човечност. Това е изключително жалко.

Още в началото на духовното си поклоничество осъзнах, че най-голямата ценност в този свят е животът във всичките му форми и измерения. Затова искам да подчертая, че фокусът на „житейския ни принос” трябва да е върху това да ценим и празнуваме човешкия живот. В духовно отношение животът е фестивал, празник. Радостта е важна за живота и според индийския духовен възглед за света, радостта е и същността на Бога. Отличителен белег на Бог е „ананда” или чистото блаженство. Тъй като дълбоко в нас носим отпечатък от същността на нашия Създател, всички човешки същества имат правото и задължението да бъдат радостни. Всичко, което осуетява това духовно човешко право, противоречи на самата цел на човешкото съществуване. Духовността изисква от нас да се борим непрекъснато срещу потисничеството и безсилието. Радостта не зависи само от получаването на материални придобивки. Материалните придобивки, надхвърлящи основните човешки нужди, по-скоро допринасят за човешкото нещастие. Това е резултат от правилната взаимовръзка между Създателя и цялото Творение. Духовноста определя, насочва и дава сила на тази взаимовръзка.

Това обяснява защо отдавам такова специално значение на тази награда, сред всички други, които са ми били връчвани. Наградата за Цялостен житейски принос се фокусира върху цялостния подход към духовността като основа на живота. Роден съм в ортодоксално семейство на брамини* в южна Индия, изповядващо религия на множество богове и богини, почитащо идоли, кастова система, начин на живот, ръководен от ритуали и суеверия. Когато бях на 17 се срещнах с универсалната ведическа духовна визия на Махраши Даянанд, основал движението Ариа Самай* през 1875г. За мен то демистифицира и опрости религията и ме вдъхнови да бъда пророк за самия себе си. Въз основа на тази визия бих искал да представя моето духовно убеждение, че религиите по света трябва да бъдат оценявани не въз основа на заплетената си теология, а по отношение на степента, в която служат като сили на освобождение и даване на сила. Религията като пазител на статуквото е проклятие и недостатък. Крайно време е това да бъде прекратено. При това положение и имайки предвид нарастващото количество доказателства, които получаваме днес, не се колебая да кажа, че „цялостният житейски принос” има още две измерения. Първо, трябва да освободим хората от религията, такава, каквато я разбираме и практикуваме днес. И второ, трябва да направим промяна от религиозност към споделена духовност.

Тези въпрси се нуждаят от спешно решение и са жизнено важни в глобализиращия се свят. Ретроградната и антагонистична гледна точка на религиите е недостатък, който сме наследили от ерата и начина на мислене на националните държави. В сферата на икономиката и политиката, във вътрешните отношения и транснационалните организации, вече сме преминали от конкуренция към сътрудничество. Огромна ирония е, че макар идеята за глобализация първо да е възникнала в сферата на духовността, днес религиите по света по собствено желание затварят очите си пред възможностите и предизвикателствата, заради собствените си ограничени и нарцистични разбирания. Глобалното село непрекъснато се движи от противопоставяне към изграждане на съюзи. Това не означава автоматично мирно съществуване. Съюзите могат да продължат да бъдат владени от дух на противопоставяне, каращ кръвта на този свят да изтича. Мирът между религиите е предварително условие за наличието на световен мир. Но религиите, във вида им, в който са сега, никога не могат да бъдат в мир една с друга. За да позволим на религиите да се превърнат в инструменти за изграждане на мира, първо трябва да помогнем на религиозните общности да преминат от религиозност към духовност. За да царува по света мир и ред, за да бъде глобалното село сцена на цялостен житейски принос, е наложително без повече отлагане да се появи нова и проактивна духовна визия, съизмерима с предизвикателствата на новия световен ред. Предизвикателството е в това да превърнем „цялостния житейски принос” във всеобща цел. Признавайки с наградата тази ценност по символичен начин е огромна стъпка в правилната посока. Това обаче не е краят на пътя ни. Не трябва да намираме покой докато цялостният житейски принос не се превърне в част от всяко човешко същество на тази земя, която обичаме и ценим.

Ние всички имаме своя роля в постигането на тази цел.

Днес светът отново е разстревожен от световния алианс за война срещу тероризма, а преизбраният президент* на световна суперсила е повишил бюджета на военното министерство на страната си до смайващите 400 билиона долара. Бихме ли могли всички ние, които сме се посветили на изграждането на световен мир и справедливост да призовем за намаление на разходите за военни цели с 10% в световен мащаб? Подобно намаление ще освободи невероятните 100 билиона на година и ще осигури на милиони хора необходимото, за да живеят достоен живот, живот на цялостен житейски принос. Неграмотността, бедността и безработицата често са плодотворна почва за религиозен фундаментализъм и евентуално тероризъм. Сто билиона долара годишно биха предотвратили тези тенденции. Освен това всеки един от нас, който иска да допринесе за избягването на несправедливостта и неравнопоставеността в световен мащаб би трябвало да може да намали само с 10% консумацията си на алкохол, тютюневи изделия и месо. Нека да се обединим в Световен алианс за борба с бедността, експлоатацията и съвременните форми на робство. Нека да започнем гражданско движение за Цялостен житейски принос. Изпълнен със смирение ви уверявам, че аз и още близо един милион членове на Ариа Самай биха работили за едно такова движение.

Приемайки тази изключителна чест, аз подновявам обета си да продължа духовната си борба срещу всички форми на насилие, експлоатация, ирационалност и мракобесие, и да се опитам да изчистя градината на живота от плевелите на дискриминацията, отчуждението и противопоставянето. Универсалното родство – разбирането, че всички ние сме деца на бог, равни помежду си – е в основата на духовната визия. Днес ние отдаваме дължимото на тази велика истина. Нека да вървим ръка за ръка и да превърнем тази визия в реалност.
 
Казано е, че раждането на всяко човешко същество е израз на божията вяра в потенциалната доброта на човешкия живот. Аз споделям този дълбок оптимизъм. И моята молитва е „глобалното село” да се превърне в градина на живота, а не в пустиня на смъртта, белязана от враждебност и разрушителност. Бих искал да завърша с молитва, която милиони хора в страната ми произнасят от незапомнени времена:

Асатома Садгамай,
(О, Божествени! Води ни от неистина към Истина)
Тамасома Юотиргамай,
(от тъмнина и невежество към светлина и мъдрост)
Мритиорма Амритамгамай
(от болест и смърт към вечен живот)

*брамин – член на най-висшата жреческа хиндуистка каста (бел.пр.)
*Ариа Самай – хиндуистко реформаторско движение, наброяващо 10 милиона последователи по цял свят (бел.пр.)
* преизбраният президент – има се предвид преизбирането на Джордж Буш за президент на САЩ (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.