Реч на Ашгар Али Енджиниър при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Ашгар Али Енджиниър при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.2004г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-н говорител, лауреати на Наградата за Цялостен житейски принос, почитаеми гости, членове на парламента, дами и господа,

Изпитвам огромна благодарност към членовете на журито за това, че ми оказват подобна  чест и приемам с пълно смирение тази награда. Винаги съм вярвал, че човек трябва да работи за дадена кауза, а не за да получи признание, още по-малко пък за каквато и да било награда. Хората в Индия ме питаха как съм се почувствал, когато съм разбрал, че съм избран за носител на наградата и аз им отговарях, че съм се почувствал щастлив, защото наградата е признание за цялата ни страна. Бях затрупан с поздравления от цял свят. Но се почувствах и смирен, за да не развия склонност към арогантност. Получаването на награди те кара да искаш още и още. Репутацията, както и богатството, има своя собствена динамика.

Човек трябва да потисне това свое желание за още и още. Дейността ни и ценността на каузата трябва да са единственото ни вдъхновение. Когато започнах работата си, единствената ми мотивация беше приятното усещане да живееш живот, изпълнен с мир и достойнство. Вдъхновението ми идваше от ученията на исляма и казах на баща си, който беше свещеник, че основното задължение на всеки мюсюлманин е да установи мир на земята. Той често привличаше вниманието ми към онзи стих в Корана, който казва, че да убиеш човек без причина е равностойно на това да унищожиш цялото човечество, а да спасиш човешки живот е равно на това да спасиш цялото човечество.

Когато се възпротивих срещу някои ортодоксални практики и вярвания, баща ми, вместо да ме смъмри, ми каза да следвам собствената си съвест и да не се тревожа за последствията. Винаги съм се чувствал задължен към баща си, заради добрите му думи, които и до днес продължават да ме вдъхновяват.

Бях силно разстроен, когато прочетох във вестниците за убийствата на невинни хора по време на бунтовете през студентските ми години в Индора, град в централна Индия, където учех. Реших да направя нещо, за да се опитам да спра тази, извършвана в името на религията, лудост. За мен религията никога не би могла да бъде източник на омраза. Тя винаги е била източник на състрадание и любов. Затова започнах да изучавам причините за насилието сред гражданите и стигнах до заключението, че не религията, а злоупотребата с нея и политизирането й, са основният виновник за случващото се.

Също така не виждах противоречие между религията и секуларизма в Индия. Религията се превръща в проблем само когато стане идеология на политическата власт. Но религията като източник на морално и духовно богатство не представлява предизвикателство пред едно секуларно политическо устройство. Що се отнася до политиката Индия е светска държава, но тя също така е и дом на множество религии, а индийската култура и цивилизация се основават на духовни ценности.

Ганди е един от създателите на индийския национализъм и той е бил изключително религиозен човек. Не е виждал противоречие между секуларния национализъм и религията. Маулана Азад, велик ислямски учен и мъдрец напълно приема хармоничното съвместно съществуване на политическия секуларизъм и индивидуалните религиозни вярвания. Разбирам тази дълбока духовна връзка между секуларната политическа култура и религиозния морал и приемам за мисия в живота си да заздравя тази връзка още повече.

Вярвам, че религиозните ритуали сами по себе си не могат да обогатят човешкия живот. Ритуалите са средство, а не цел. Според мен ценностите трябва да са по-важни за всеки наистина религиозен човек. За мен четирите стойности на Корана – ‘адл (справедливост), ихсан (благосклонност), рахмах (състрадание) и хикмах (мъдрост) са същността на ученията на корана и ако не насърчава дейно тези стойности, човек не може да бъде добър мюсюлманин.

Смятам, че ако политиката не се основава на тези ценности, тя не може да бъде силен инструмент за постигане на благоденствието на народа. Всички проблеми за обществото започват, когато политиката се превърне в инструмент на властта, а не в честно управление. Ганди, Неру и Азад са за политика, основана на ценностите. Но други политици, последвали ги в началото, по-късно се поддават, биват обсебени от властта и стават източник на всичките ни проблеми.

Колективизмът превръща религията в мощен инструмент за получаване на власт и затова отрича самата същност на религията. Един колективист не може да бъде наистина религиозен, защото за него религията е инструмент на властта, а не източник на ценности. Затова реших борбата срещу колективизма да е една от мисиите ми в живота. Бях убеден, че в едно плуралистично общество, като индийското, само секуларизмът като политическа философия може да осигури спойката, нужна за обединяване на хора с различни религиозни традиции и култури.

Секуларизъм в Индия е обратното на колективизма. Индийският секуларизъм уважава всички религии без да дава приоритет на нито една от тях и без да ги въвлича в законите, управляващи страната. Той дава равни права на всички граждани без значение от тяхната каста или вероизповедание. Индийската демокрация не може да оцелее без живителната сила на секуларизма. Интересно е да се отбележи, че индийците са колкото религиозно, толкова и светски настроени хора.

Те уважават всички религии, но общностните сили се опитват да манипулират религията и религиозните им чувства, заради гласовете им по време на избори. Те прибягват към политика на омраза и отхвърляне на другите и така превръщат религията в инструмент за постигане на политически цели. За изграждането на здраво демократично общество човек трябва да се бори срещу тези нечовешки тенденции. Индия е светска демократична страна, но общностните сили се опитват да разделят хората на база религиозна принадлежност още откакто страната се превърна в модерна държава.

В резултат на подобни политики Индия е свидетел на вълна от насилие, която води до бруталната смърт на невинни хора. След обявяването на независимостта на Индия в страната е имало 13 952 бунта, довели до смъртта на 14 686 души. Стотици жени са били изнасилени и хиляди деца оставени сираци.

Постоянно се боря срещу омразата и насилието чрез думи. Отивам там, където има насилие, и се опитвам да вразумя хората. Водя и семинари по въпросите на мира и разрешаването на конфликти. Отизивите са много окуражаващи. Това показва, че хората желаят да живеят в мир и хармония. Само няколко жадни за власт политици и техните агенти се опитват да ги въвлекат в борба един срещу друг, като използват религията за политическите си цели.

С религията се злоупотребява и по други начини, заради мощните корпоративни интереси. Те използват религиозните вярвания и ритуали за натрупване на богатство и политическо влияние. Като син на свещеник бях пряк свидетел на това как религията и религиозните вярвания биват експлоатирани. Бях дълбоко смутен от факта, че това, което съм изучавал като студент по религия, така се различава от действителността.

Затова реших да се боря за извършването на социални реформи в общността ми. Сред свещениците имаше тенденция към авторитаризъм и налагане на това, което е в собствените им интереси, вместо на истинските учения на религията, основаваща се на ценностите. На хората им беше отнето основното човешко и демократично право на свобода на съзнанието. Ние се борим за демократизиране и отчетност. Трябва да се изправим срещу социалната стигма.

Отнемането на свободата на съзнанието е отнемане на човешкото достойнство. Робите са лишени от човешко достойнство. За мен човешката свобода представлява самата същност на човешкото съществуване. Свободата на избора придава смисъл на вярата. Слепият последовател не може да оцени истински вярата си. Той е осъден просто да следва. Сляпото следване е в същността си отричане на вярата. Истинската вяра е невъзможна без свободен избор.

И така, аз започнах да интерпретирам исляма, за да го направя по-разбираем за съвременното общество, за обикновените хора. Писал съм много за исляма и предизвикателствата на днешното време, за да го превърна в жива и смислена вяра. Това много помага в борбата срещу сектантските сили. Борбите, които водя, взаимно се подсилват. Те направиха живота ми смислен и му придадоха скромното усещане за пълнота. Без тези борби животът ми едва ли би си заслужавал.

Благодаря ви.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.