Живот на село?

Статията ни е предоставена от нашите приятели от Органично. Неин автор е Елица Максимова, Жива земя.

Скъп ли е живота на село?

Много хора ми казват “Аа, ами то много скъпо да се живее на село, трябват много пари…“

Преди да се пренесем да живеем тук повечето ни приятели и най-вече роднините бяха твърде скептични, как ще живеете на село, как ще се справяте, ама много трудно, постойте още една година в София, съберете парички и пр.

Отговорът ми тогава – в София или на село, парите все не достигат, а ние все отлагаме момента да бъдем себе си и да правим нещата, които искаме, да дадем свобода на поривите си и на детето си, да създадем здравословна и чиста среда, да построим НОВ Дом! Трудно ще ни е, ама и в София не ни е лесно.

Отговорът ми сега – да, трудно е да се живее на село, особено ако никога преди това не си живял. Свързано е с много труд и желание за труд. Доматите не идват в торбичка, а киселото мляко не пристига в пластмасова кофичка. Обаче има толкова много преимущества и е толкова хубаво, особено когато си го осъзнал. Осъзнаване. Това ни е нужно. Пробуждане, към НОВ ЖИВот.

Днес осъзнах, че на много хора им се струва скъпо да започнат живот на село, защото всъщност те искат да живеят в спокойна, чиста среда, но да пренесат всички градски удобства. А трябва да сме готови да се откажем от тях, но това да не е въпрос на саможертва, а да осъзнаем, че нямаме нужда от толкова много неща, за да се чувстваме добре. И до ден днешен нямаме баня. Е, да неудобно е, но се справяме. Да не би баба ми да е имала баня, а нейната баба? Ще кажете, е това е малко прекалено, все пак живеем в цивилизован свят. Е, да, цивилизован, но в какво – в материя, предмети, които ни обвързват да работим повече и повече, за да ги имаме и да ни е „удобно“. Аз не мисля, че сме цивилизовани. Цивилизация. Къде са добрите отношения между хората, цивилизоваността? Качете се в автобус 213 рано сутрин и като слезете си помислете, чувствате ли се цивилизовани?! И преди всичко, нещата са въпрос на мисли и представи. Както си поставите нещата, така ще бъдат.

Да се научим да живеем с необходимото за нашето съществуване, да потребяваме само толкова, колкото ни трябва, да връщаме обратно приетата енергия от природата, ето това са едни скъпи за нас цели. Скъпо в смисъл, че е трудно тяхното постигане, но и много скъпо е удовлетворението след това. Когато стигнеш тази стъпка се чувстваш пречистен и освободен от задържащите те материални блага. Онези материалните блага и градски удобства, които ни обвързват в решетка и стават част от собствената ни матрица.

Ето какво бих казала на всеки един, който се чуди дали да поеме по нашия път – Ако се чудиш, това е добре. Означава, че има намерение. Намерението е семенце, което следва да бъде посадено. За да бъде посадено, следва да има знание. Има ли знание, ще посадите и отгледате това семенце, което ще порасне и ще ви дари със своите плодове. Не се страхувайте да опитвате, докато не посадите семенцето няма да разберете дали ще порасне нещо или не. Тогава ще има очакване и надежда. Ще има и вяра. Вяра в един по-добър и хубав живот. Бъди готов да се трудиш и да имаш и трудни моменти. Така, както е и в природата. Ако растението издържи и слънце, и буря, и дъжд, и студ, то ще оцелее. Ако и вие издържите всички трудности, ще израстете.

И все пак на въпроса – Скъп ли е живота на село? – Ами много ми е скъпо, всяка тревичка и цветенце, дръвче, доматче, бобче, и всичките много ги обичам. Дали ще ви е скъп животът на село зависи от вашите представи, мисли и чувства. Доколко сте готови да се откажете от скъпите предмети и „удобства“. От това доколко сте готови за НОВ живот.

Послепис Първи: Повечето хора, които живеят на село намират това за наказание и въобще не са щастливи. Което показва, че дали живееш в града или на село, отново идва въпроса с Осъзнаването. Много от хората, живеещи на село мечтаят да живеят в града, а много от хората, живеещи в града, мечтаят да живеят на село. Това показва, че човек където и да е, все е недоволен. Ето още нещо, от което трябва да се отърсим – да сме все недоволни от това, което нямаме. Въпреки че това си е основополагащ стълб на икономиката.

Послепис Втори: Повечето хора ни намират за луди задето сме дошли да живеем на село, признавам си и аз съм си мислила, че сигурно не съм добре, но то е пак въпрос на представите за това кой е нормален и кой луд. Най-тежко го изживяха родителите ни. Такива сме се избрали. Трудно се изслушваме обаче, дели ни едно поколение и една епоха. Нещо като учителите и учениците, не се слушат особено, като мине едно количество време осъзнаваме, че сме си били полезни. Ами чакаме да изтече това време на осъзнаване.

Послепис Трети: Нашата селска реалност представлява живот в кирпичена къща, учене В и ОТ природата. Уникално нещо е ЗЕМЯта. Хармония, Единството и Любов.

Послепис Четвърти: Трудно е и в това му е хубавото.

Послепис Пети: Много се радвам, че вече НЕ се возя на автобус 213, НЕ живея на 30 метра над земята и НЕ изхвърлям органичните отпадъци в кофата за боклук, това е ужасно разточителство!

Подобни творби


This entry was posted in За Ежедневието and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.