Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.
И хиляди, и хиляди цветя
за стиховете да са ми награда,
най-хубавата част на теб се пада,
единствено ти носиш любовта.
Ти птица си над мокрите жита,
жълтурчето в зелената ливада.
Душата ми забрави зло, не страда,
пленена е от твойта красота.
В прегръдката ми младостта ти диша.
Не мога миговете да опиша
на нежността – скъп дар незаменим.
Със вековете грее Рафаело,
откраднал твоя чар неотразим
и слънцето, чертите ти приело.