RSSТова стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.
Години дълги, пролети, лета,
свирепи зими. Тлеех в самотата.
Прегръщаше ме само пустотата.
Лишен от радост, чаках радостта.
И миг един те зърнах във света,
усетих полъха на добротата.
Завинаги плени ме красотата
и нарисувах те за вечността.
Обикнах те и няма сила скрита
от мен да те изтръгне. Кой ще пита
защо в стиха владееш гордо ти?
Бог прати ангела да ме прегърне,
да ми отвори вечните врати
и вярата в живота да ми върне!
