RSSЗа мен си пролет – цъфнали градини,
на младостта сънувания чар.
Запали ти неугасим пожар,
издигна ме до небесата сини.
И дните ми – зловещи, зли руини –
стопиха се в любов и скрита жар.
От Бога скъп си неизпросен дар,
изтрил за миг пътеки и години.
Не може никой моя дух да спре.
Аз хвърлих се в дълбокото море.
В прегръдка тиха скриха ме вълните.
Знам, пребогат съм в тоя страшен свят.
Със весело сърце посрещам дните
и виждам само теб – жасминов цвят.
