Обичам 4 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Не ме кори, откривам те в безкрая –
една звезда над тъмни планини.
Щом твоя глас от сцената звъни,
самотните души ще стигнат рая.

В сърцето ти копнежа таен зная,
понасят те разпенени вълни.
Ще бъдеш дъжд над сухи равнини.
Във капчица по лист ще те позная.

Със мен ти стъпка не стори назад,
а виждаш ме и грозен, и не млад.
Душата ми живее в стиховете.

И ти си там – вселената Любов!
Ех, нека вият лудо ветровете,
не могат те да скрият моя зов!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.