Обичам 5 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Ти – падащ сняг! Норвежките гори
поемат тихо ласката ти скрита.
Звучи безкрайно бялата сюита.
Пак нежността тъгата изгори.

Сърцето ми не ще се умори
да пие светлина. Духът полита
към върховете оснежени, сплита
един венец. Кой ще ме укори?

В мига свещен на срещата, когато
прегърна ме едно неповторимо лято,
на теб отдадох обич, сила, стих.

Отрекох се от хора, битки, слава.
Презрителните погледи простих.
За вечността скрих твоята възхвала.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.