RSSИзпълнен със любов – море, стихия,
аз раждам тия пъстри стихове.
Пред мене се откриват брегове,
ята на птици, пролетна магия.
На ягодите аромата пия,
облъхват ме вълни и ветрове.
Примамват ме далечни върхове.
Вулкан запален вдън сърцето крия.
Вселената кънти със моя глас.
Планети и слънца в поклон пред нас
запяват песни, славят любовта ни,
а хората сред студ и самота
захвърлят мъката, забравят рани,
пияни втурват се към Любовта.
