Обичам 7 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Затворя ли вратите на света,
на вековете в бездните ли падна,
сред сенките на Данте да попадна,
ще виждам образа на любовта.

Това си ти – на бора песента.
Как искам в моя стих да я открадна!
За капчица вода копнее жадна
душата ми, за дух и красота.

Фиордите студени стават пламък,
самотна хижа – бял вълшебен замък.
Над кулата орел двуглав лети.

Мечтите ми – божествена картина
се сливат мигом с твоите черти.
Оставаш и когато си замина.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.