Обичам 8 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Обичам ли? Не зная. Ти си в мен,
ти – утро мое – плам над върховете.
В душата ми стопяваш ледовете,
ти правиш вечност пролетния ден.

Потънал в радост, гледам вдъхновен.
Как с топла ласка милват ветровете!
Очите ми откриват световете
на нежността, на трепета стаен.

Не мога утрото да нарисувам.
В среднощен час за срещата бленувам,
прегръщам те удавен от любов.

Над мене хвърляш ласото – магия,
и става песен моя таен зов,
и капките роса омаян пия.

София, 16 април 1999

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.